Бетонът в плочата може да изглежда като крайният елемент на работата, но до достигане на необходимата якост цялото му тегло се поема от временната кофражна конструкция. Затова правилно подбраната подпора за плоча е решаваща за стабилността на системата, качеството на готовата повърхност и безопасността на хората на обекта. Изборът не се свежда само до това колко високо трябва да достига подпората. Важни са натоварването, схемата на кофража, разстоянията между подпорите, състоянието на основата и последователността на монтажа.
Какво представлява подпората за плоча
При кофраж на стоманобетонни плочи най-често се използват стоманени телескопични подпори. Те са регулируеми по височина и работят като вертикални носещи елементи. Обичайно системата включва тринога за стабилизиране, глава за греда или U-глава, дървени H20 греди или метални профили, кофражно платно и второстепенни ребра според избраната схема.
Телескопичната подпора има външна и вътрешна тръба, регулираща гайка, резба, отвори за фина настройка и предпазен щифт. Чрез тях се постига точната кота на кофража. Тя не е самостоятелно решение, а част от цяла носеща система. Ако например разстоянието между главните греди е прекалено голямо, поставянето на повече подпори на случаен принцип не винаги компенсира грешната схема.
Подпорите се използват при жилищно, промишлено и обществено строителство, при ремонти, пристройки и всякакви обекти с монолитни стоманобетонни плочи. За всеки конкретен обект разположението им следва да е съобразено с кофражен проект или с указанията на технически компетентно лице.
Критериите за избор на подпора за плоча
Работна височина, а не само максимална дължина
Всеки модел има зададен диапазон на регулиране. Подпората трябва да може да достигне необходимата височина, без да работи в крайно разпънато положение, освен ако техническата документация изрично допуска това. При голямо изтегляне вътрешната тръба има по-малко припокриване с външната, което влияе върху допустимата носимоспособност и устойчивостта.
Преди избор се измерва чистата височина от носещата основа до долната кота на кофража. Към нея се отчитат височината на главата, гредите и кофражното платно. Често именно тези елементи водят до разлика между измерената височина на етажа и реалната дължина, която трябва да осигури подпората.
Натоварване и носимоспособност
Подпората носи не само прясната бетонна смес. Натоварването включва теглото на арматурата, кофражните греди и платна, самата подпора, хората, инструментите и динамичните въздействия при изливане и вибриране. При по-дебели плочи, локални удебелявания, греди в плочата или концентрация на материали натоварването се изменя значително.
Посочената от производителя товароносимост винаги трябва да се разглежда за конкретната работна височина. Не е правилно да се приема, че подпората има една и съща допустима товароносимост във всички положения. С увеличаване на височината обикновено намалява устойчивостта на елемента. Затова техническият лист на избрания модел и проектната схема са основата за определяне на броя и разстоянието между подпорите.
Клас, материал и състояние
На пазара се предлагат подпори с различни диаметри и дебелини на тръбите, класове на натоварване, видове резба и защитни покрития. За обекти с честа употреба, по-големи височини или по-високи натоварвания е разумно да се избере професионален модел с ясни технически параметри и добра устойчивост на износване.
При покупка или наем състоянието е също толкова важно, колкото и номиналните характеристики. Огледайте дали тръбите са прави, резбата се движи плавно, регулиращата гайка не е напукана, отворите за щифта не са деформирани и заварките са без видими повреди. Подпора с огъната тръба или повреден заключващ елемент не бива да се включва в кофражната система.
Разполагане на подпорите в кофражната схема
Разстоянието между подпорите не се определя по универсално правило. То зависи от дебелината на плочата, разположението и сечението на гредите, типа на кофражното платно, очакваното натоварване и допустимите деформации. По-гъстата схема увеличава броя на опорните точки, но оскъпява и забавя монтажа. Прекалено рядката схема създава риск от провисване на платната, деформация на гредите и претоварване на отделни подпори.
Подпорите се подреждат в прави редове според кофражния план. Главите трябва да попадат под носещите греди, а не между тях. При греди, отвори в плочата, конзоли, стъпала и други участъци с различна геометрия схемата обикновено се променя. Именно там са най-чести грешките при изпълнение по приблизителна преценка.
Всяка подпора трябва да стъпва върху равна, устойчива и достатъчно здрава основа. Ако основата е земна, насипна или неравна, е необходимо натоварването да се разпредели чрез подходящи подложки според проекта. Поставянето върху тухли, нестабилни дъски, отпадъчни материали или наклонени повърхности е опасна практика. Тя може да доведе до слягане и преразпределяне на товара по време на бетониране.
Практичен ред за монтаж
Монтажът започва с проверка на работната площадка и подготовка на основата. След маркиране на осите подпорите се поставят приблизително на необходимата височина и се стабилизират с триноги, когато системата го изисква. Триногата не увеличава носимоспособността на подпората, но подпомага устойчивостта ѝ по време на изграждане на кофража.
Върху подпорите се монтират подходящите глави и главните греди. Следват второстепенните греди и кофражното платно. Нивелацията се извършва с регулиращите гайки, като се контролира проектната кота и необходимият технологичен наклон, когато такъв е предвиден. Регулирането трябва да е равномерно, без рязко повдигане на единични точки, което може да усуче гредите или да разтвори фуги между платната.
Преди полагане на армировката е добре да се извърши контролен оглед. Проверяват се вертикалността на подпорите, поставянето на щифтовете, опирането на главите, връзките между гредите и състоянието на платната. След поставяне на армировка проверката се повтаря, тъй като работата върху кофража и складирането на стомана могат да изменят положението на отделни елементи.
Безопасност при бетониране и декофриране
По време на изливането бетонът трябва да се разпределя контролирано, без образуване на големи локални купчини. Не поставяйте палети, пакети арматура или тежка техника върху кофражната плоча, ако това не е отчетено в проекта. Вибрирането се извършва така, че да не се удрят и разместват подпорите, гредите или кофражното платно.
Най-полезният контролен списък преди бетониране включва следните проверки:
- всички подпори са с поставени и обезопасени щифтове;
- основите под тях са равни и без риск от слягане;
- гредите и главите са правилно опрени и подравнени;
- няма видимо огънати, силно корозирали или повредени елементи;
- достъпът под кофража е ограничен според организацията на обекта.
Поддръжка, която удължава експлоатацията
След всяка употреба почиствайте остатъците от бетон, особено по резбата, регулиращата гайка и отворите за щифта. Засъхналият бетон затруднява настройката и с времето поврежда работните части. Резбовият механизъм се поддържа чист и смазан с подходящ продукт, а подпорите се съхраняват подредени върху стабилна основа, защитени от продължително овлажняване и механични удари.
Редовният оглед позволява повредените елементи да бъдат отделени навреме. Не изправяйте деформирани тръби чрез нагряване, заваряване или удари без оценка от компетентен специалист. Такива намеси могат да променят поведението на стоманата и да направят подпората неподходяща за носеща употреба.
При избор на оборудване за обект е полезно да подготвите предварително височината на кофража, типа и дебелината на плочата, наличната кофражна система и ориентировъчния брой опорни точки по проекта. С тези данни изборът на подходящи телескопични подпори, триноги и глави става значително по-точен, а организацията на монтажа - по-предвидима.
Оставете коментар
Всички коментари се преглеждат преди да бъдат публикувани